стъргала

Речник на българския език

1. стъргала — мн. ч.

стъргала е производна форма на стъргало (мн. ч.).

2. стъргала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стъргала е производна форма на стържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. стъргала — мин. деят. св. прич. ж. р.

стъргала е производна форма на стържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).