стръвен

Речник на българския език

стръ̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

стръ̀вна, стръ̀вно, мн. стръ̀вни, прил.
1. Жаден за кръв, месо; хищен. Стръвен звяр.
2. Прен. Изобщо ненаситен, алчен. Стръвен на злато.
нареч. стръ̀вно.
същ. стръ̀вност, стръвността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • стръвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стръ-вен
непълен член стръв-ния
пълен член стръв-ни-ят
ж. р. стръв-на
членувано стръв-на-та
ср. р. стръв-но
членувано стръв-но-то
мн. ч. стръв-ни
членувано стръв-ни-те