струнник

Речник на българския език

струнник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • струник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. струн-ник
непълен член струн-ни-ка
пълен член струн-ни-кът
мн.ч. струн-ни-ци
членувано струн-ни-ци-те
бройна форма струн-ни-ка
звателна форма