стотник

Речник на българския език

сто̀тник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. сто̀тници, м. Истор. В миналото военен командир на сто души.

Грешни изписвания (1)

  • стотнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стот-ник
непълен член стот-ни-ка
пълен член стот-ни-кът
мн.ч. стот-ни-ци
членувано стот-ни-ци-те
бройна форма стот-ни-ка
звателна форма