стопиране

Речник на българския език

стопиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-пи-ра-не
членувано сто-пи-ра-не-то
мн.ч. сто-пи-ра-ния
членувано сто-пи-ра-ни-я-та