стопирания

Речник на българския език

1. стопирания — мн. ч.

стопирания е производна форма на стопиране (мн. ч.).

2. стопирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

стопирания е производна форма на стопирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).