1.
сто̀жер
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. сто̀жери, (два) сто̀жера, м.
1. ист. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др.), за да обикаля около него при вършитба.
2. Прен. Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб. Той е стожер на българистиката в Полша.
1. ист. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др.), за да обикаля около него при вършитба.
2. Прен. Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб. Той е стожер на българистиката в Полша.
Грешни изписвания (1)
- стожир
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сто-жер | |
|---|---|---|
| непълен член | сто-же-ра | |
| пълен член | сто-же-рът | |
| мн.ч. | сто-же-ри | |
| членувано | сто-же-ри-те | |
| бройна форма | сто-же-ра | |
| звателна форма | — | |