степенуване

Речник на българския език

степену̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • степенувани
  • степенувъне
  • степенувъни
  • степинуване
  • степинувани
  • степинувъне
  • степинувъни
  • стипенуване
  • стипенувани
  • стипенувъне
  • стипенувъни
  • стипинуване
  • стипинувани
  • стипинувъне
  • стипинувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-пе-ну-ва-не
членувано сте-пе-ну-ва-не-то
мн.ч. сте-пе-ну-ва-ния
членувано сте-пе-ну-ва-ни-я-та