градация

Речник на българския език

града̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. града̀ции, ж.
1. Спец. В литературата — художествено средство, изградено върху изреждане на еднородни части, за да се разкрие повишаване на чувството, емоцията.
2. Усилване на степени, подреждане във възходящ ред.
прил. градацио̀нен, градацио̀нна, градацио̀нно, мн. градацио̀нни.

Грешни изписвания (11)

  • градацеа
  • градацеъ
  • градацея
  • градациа
  • градациъ
  • гръдацеа
  • гръдацеъ
  • гръдацея
  • гръдациа
  • гръдациъ
  • гръдация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-да-ция
членувано гра-да-ци-я-та
мн.ч. гра-да-ции
членувано гра-да-ци-и-те
звателна форма