степ

Речник на българския език

степ — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

степта̀, мн. стѐпи, ж. Затревено равно пространство върху вътрешноконтинентални територии със сух климат. Руска степ.
прил. стѐпен, стѐпна, стѐпно, мн. стѐпни. Степна растителност. Степни животни.


стѐпът, стѐпа, само ед., м. Стептанц.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. степ
членувано степ-та
мн.ч. сте-пи
членувано сте-пи-те
звателна форма —

Връзки