стебълце

Речник на българския език

стебълце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-бъл-це
членувано сте-бъл-це-то
мн.ч. сте-бъл-ца
членувано сте-бъл-ца-та