стартов

Речник на българския език

ста̀ртов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. старт

Грешни изписвания (3)

  • стартув
  • стартоф
  • стартуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стар-тов
непълен член стар-то-вия
пълен член стар-то-ви-ят
ж. р. стар-то-ва
членувано стар-то-ва-та
ср. р. стар-то-во
членувано стар-то-во-то
мн. ч. стар-то-ви
членувано стар-то-ви-те