старт

Речник на българския език

старт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ста̀ртът, ста̀рта, мн. ста̀ртове, (два) ста̀рта, м.
1. Начало на спортно състезание. Даден е стартът на маратона.
2. Място, черта, линия, откъдето започва състезанието. В някои състезания стартът е едновременно и финал.
3. Прен. Начало, начален тласък на дейност. Старт в живота. Старт в кариерата.
прил. ста̀ртов, ста̀ртова, ста̀ртово, мн. ста̀ртови. Стартова отсечка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. старт
непълен член стар-та
пълен член стар-тът
мн.ч. стар-то-ве
членувано стар-то-ве-те
бройна форма стар-та
звателна форма