старопиталище

Речник на българския език

старопита̀лище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. старопита̀лища, ср. Обществено заведение за прютяване на изоставени и немощни стари хора.
прил. старопита̀лищен, старопита̀лищна, старопита̀лищно, мн. старопита̀лищни.

Грешни изписвания (15)

  • старопеталеще
  • старопеталище
  • старопиталеще
  • старупеталеще
  • старупеталище
  • старупиталеще
  • старупиталище
  • стъропеталеще
  • стъропеталище
  • стъропиталеще
  • стъропиталище
  • стърупеталеще
  • стърупеталище
  • стърупиталеще
  • стърупиталище

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ро-пи-та-ли-ще
членувано ста-ро-пи-та-ли-ще-то
мн.ч. ста-ро-пи-та-ли-ща
членувано ста-ро-пи-та-ли-ща-та