старица

Речник на българския език

старѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. старѝци, ж. Стара жена, баба.

Грешни изписвания (3)

  • старицъ
  • стърица
  • стърицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ри-ца
членувано ста-ри-ца-та
мн.ч. ста-ри-ци
членувано ста-ри-ци-те
звателна форма ста-ри-це