старуха

Речник на българския език

старуха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ру-ха
членувано ста-ру-ха-та
мн.ч. ста-ру-хи
членувано ста-ру-хи-те
звателна форма