сръндак

Речник на българския език

срънда̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. срънда̀ци, (два) срънда̀ка, м. Мъжка сърна.

Грешни изписвания (1)

  • срандак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. срън-дак
непълен член срън-да-ка
пълен член срън-да-кът
мн.ч. срън-да-ци
членувано срън-да-ци-те
бройна форма срън-да-ка
звателна форма