сребърник

Речник на българския език

срѐбърник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. сребърници, (два) сребърника, м. Истор. Старинна сребърна монета.

Грешни изписвания (3)

  • сребарнек
  • сребарник
  • сребърнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сре-бър-ник
непълен член сре-бър-ни-ка
пълен член сре-бър-ни-кът
мн.ч. сре-бър-ни-ци
членувано сре-бър-ни-ци-те
бройна форма сре-бър-ни-ка
звателна форма