спъване

Речник на българския език

спъ̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спъвани
  • спъвъне
  • спъвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спъ-ва-не
членувано спъ-ва-не-то
мн.ч. спъ-ва-ния
членувано спъ-ва-ни-я-та