спусък

Речник на българския език

спу̀сък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. спусъци, (два) спусъка, м. Подвижна част в механизма на огнестрелно оръжие, която се натиска, за да се произведе изстрел. Натискам спусъка.

Грешни изписвания (1)

  • спусак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спу-сък
непълен член спу-съ-ка
пълен член спу-съ-кът
мн.ч. спу-съ-ци
членувано спу-съ-ци-те
бройна форма спу-съ-ка
звателна форма