спиртник

Речник на българския език

спѝртник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. спиртници, (два) спиртника, м. Домакински уред, предназначен за бързо затопляне или варене с топлина от горещ спирт.

Грешни изписвания (1)

  • спиртнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спир-т-ник
непълен член спир-т-ни-ка
пълен член спир-т-ни-кът
мн.ч. спир-т-ни-ци
членувано спир-т-ни-ци-те
бройна форма спир-т-ни-ка
звателна форма