сонетен

Речник на българския език

сонѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. сонѐт

Грешни изписвания (3)

  • сонетин
  • сунетен
  • сунетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. со-не-тен
непълен член со-нет-ния
пълен член со-нет-ни-ят
ж. р. со-нет-на
членувано со-нет-на-та
ср. р. со-нет-но
членувано со-нет-но-то
мн. ч. со-нет-ни
членувано со-нет-ни-те