сонет

Речник на българския език

сонѐт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сонети, (два) сонета, м. Спец. Вид стихотворение, което се състои от 14 стиха, организирани в две четиристишия и две тристишия. Сонетите на Шекспир.прил. сонетен, сонетна, сонетно, мн. сонетни. Сонетна форма. Сонетен венец.

Грешни изписвания (1)

  • сунет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-нет
непълен член со-не-та
пълен член со-не-тът
мн.ч. со-не-ти
членувано со-не-ти-те
бройна форма со-не-та
звателна форма —

Връзки