сова

Речник на българския език

со̀ва — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сови, ж.
1. Хищна нощна птица със зловещ глас, големи очи и закривена човка, от един и същ разред с бухала и кукумявката. Глас на сова.
2. Прен. Човек, който има навика да си ляга късно през нощта.

Грешни изписвания (1)

  • совъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-ва
членувано со-ва-та
мн.ч. со-ви
членувано со-ви-те
звателна форма —

Връзки