совата

Речник на българския език

1. Со̀вата географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Соватъ
  • Совъта
  • Совътъ

2. совата — ед. ч. членувано

совата е производна форма на сова (ед. ч. членувано).