смотан

Речник на българския език

1. смо̀тан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр.
1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек.
2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола.

Грешни изписвания (1)

  • смотън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. смо-тан
непълен член смо-та-ния
пълен член смо-та-ни-ят
ж. р. смо-та-на
членувано смо-та-на-та
ср. р. смо-та-но
членувано смо-та-но-то
мн. ч. смо-та-ни
членувано смо-та-ни-те

2. смотан — мин. страд. прич. м. р.

смотан е производна форма на смотая (мин. страд. прич. м. р.).