смок

Речник на българския език

1. смок съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

смокът, смока, мн. смоци и смокове, (два) смока, м. Вид неотровна змия, разпространена в България. Смокът се храни с жаби.
Пие като смок.Разг. Пие много алкохол.
Като че ли смоци са го гонили.Разг.
1. С бледо и изпито лице.
2. Изплашен.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смок
непълен член смо-ка
пълен член смо-кът
мн.ч. смо-ко-ве
членувано смо-ко-ве-те
бройна форма смо-ка
звателна форма

2. смок съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

смокът, смока, мн. смоци и смокове, (два) смока, м. Вид неотровна змия, разпространена в България. Смокът се храни с жаби.
Пие като смок.Разг. Пие много алкохол.
Като че ли смоци са го гонили.Разг.
1. С бледо и изпито лице.
2. Изплашен.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смок
непълен член смо-ка
пълен член смо-кът
мн.ч. смо-ци
членувано смо-ци-те
бройна форма смо-ка
звателна форма