служѐбник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. служебници, (два) служебника, м. Книга за църковна служба.
Грешни изписвания (3)
- сложебнек
- сложебник
- служебнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | слу-жеб-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | слу-жеб-ни-ка | |
| пълен член | слу-жеб-ни-кът | |
| мн.ч. | слу-жеб-ни-ци | |
| членувано | слу-жеб-ни-ци-те | |
| бройна форма | слу-жеб-ни-ка | |
| звателна форма | — | |