слонче

Речник на българския език

сло̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. слон

Грешни изписвания (1)

  • слончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слон-че
членувано слон-че-то
мн.ч. слон-че-та
членувано слон-че-та-та