слон
—
съществително име, мъжки род
(тип 1a)
Значение
слонът, слона, мн. слонове, (два) слона, м.
1. Най-голямото сухоземно животно, бозайник с два зъба (бивници) и дълъг хобот, с който захваща храната си, което живее в Африка и Азия и е застрашено от изчезване. Индийски слон. Африкански слон. Виждам слона в зоологическата градина.
2. Прен. Нещо крупно, едро, значително. Слон в медицината. Този въпрос е слонът на въпросите.същ. умал. слонче, мн. слончета, ср.прил. слонов, слонова, слоново, мн. слонови.
• Като слон. — Тромав, непохватен, груб. Върви като слон, всичко събаря. Като слон в аптека.
• Слонова кост. —
1. Бивниците на слона, скъпа кост, от която се изработват накити и статуетки; изнася се от Азия и Индия.
2. Прен. Предмет от тази кост.
1. Най-голямото сухоземно животно, бозайник с два зъба (бивници) и дълъг хобот, с който захваща храната си, което живее в Африка и Азия и е застрашено от изчезване. Индийски слон. Африкански слон. Виждам слона в зоологическата градина.
2. Прен. Нещо крупно, едро, значително. Слон в медицината. Този въпрос е слонът на въпросите.същ. умал. слонче, мн. слончета, ср.прил. слонов, слонова, слоново, мн. слонови.
• Като слон. — Тромав, непохватен, груб. Върви като слон, всичко събаря. Като слон в аптека.
• Слонова кост. —
1. Бивниците на слона, скъпа кост, от която се изработват накити и статуетки; изнася се от Азия и Индия.
2. Прен. Предмет от тази кост.