слепоо̀чие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. слепоочия, ср. Черепна вдлъбнатина на лицето встрани от всяко око; сляпо око. Силна болка в слепоочията.прил. слепоочен, слепоочна, слепоочно, мн. слепоочни.
Грешни изписвания (3)
- слепуочие
- слипоочие
- слипуочие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сле-по-о-чие | |
|---|---|---|
| членувано | сле-по-о-чи-е-то | |
| мн.ч. | сле-по-о-чия | |
| членувано | сле-по-о-чи-я-та |