слепоочен

Речник на българския език

слепоо̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • слепоочин
  • слепуочен
  • слепуочин
  • слипоочен
  • слипоочин
  • слипуочен
  • слипуочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сле-по-о-чен
непълен член сле-по-оч-ния
пълен член сле-по-оч-ни-ят
ж. р. сле-по-оч-на
членувано сле-по-оч-на-та
ср. р. сле-по-оч-но
членувано сле-по-оч-но-то
мн. ч. сле-по-оч-ни
членувано сле-по-оч-ни-те