слепок

Речник на българския език

слепо̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. слепоци, (два) слепока, м. Змиеподобно неотровно влечуго.

Грешни изписвания (1)

  • слипок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сле-пок
непълен член сле-по-ка
пълен член сле-по-кът
мн.ч. сле-по-ци
членувано сле-по-ци-те
бройна форма сле-по-ка
звателна форма