сламеник

Речник на българския език

сла̀меник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. сламеници, (два) сламеника, м. Дюшек, напълнен със слама.

Грешни изписвания (3)

  • сламенек
  • сламинек
  • сламиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-ме-ник
непълен член сла-ме-ни-ка
пълен член сла-ме-ни-кът
мн.ч. сла-ме-ни-ци
членувано сла-ме-ни-ци-те
бройна форма сла-ме-ни-ка
звателна форма