слама

Речник на българския език

сла̀ма — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Стъблата на житни растения, които остават след махането на зърното и обикн. служат за фураж. Легнахме върху сламата.прил. сламен, сламена, сламено, мн. сламени. Сламена шапка.
• Сламена вдовица. — Жена, чийто мъж временно отсъства.
• Сламен вдовец. — Мъж, чиято жена временно отсъства.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • сламъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-ма
членувано сла-ма-та
мн.ч. сла-ми
членувано сла-ми-те
звателна форма —

Връзки