плява

Речник на българския език

пля̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Ситни сламки и люспи, които се отделят при преработка на зърнени култури.
Отделям зърното от плявата. — Отделям същественото, главното от второстепенното, излишното.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • плявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пля-ва
членувано пля-ва-та
мн.ч. пля-ви
членувано пля-ви-те
звателна форма