слабодушие

Речник на българския език

слабодушие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-бо-ду-шие
членувано сла-бо-ду-ши-е-то
мн.ч. сла-бо-ду-шия
членувано сла-бо-ду-ши-я-та