скорец

Речник на българския език

скорѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна.

Грешни изписвания (1)

  • скурец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ско-рец
непълен член ско-ре-ца
пълен член ско-ре-цът
мн.ч. скор-ци
членувано скор-ци-те
бройна форма ско-ре-ца
звателна форма