скорците

Речник на българския език

1. Скорц̀ите географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Скорцете
  • Скорцети
  • Скорцити
  • Скурцете
  • Скурцети
  • Скурците
  • Скурцити

2. скорците — мн. ч. членувано

скорците е производна форма на скорец (мн. ч. членувано).