ситнеж

Речник на българския език

ситнѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Множество от ситни предмети или лица; дребосък. Ситнежът тръгва на училище.

Грешни изписвания (2)

  • ситнеш
  • сетнеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сит-неж
непълен член сит-не-жа
пълен член сит-не-жът
мн.ч. сит-не-жи
членувано сит-не-жи-те
бройна форма сит-не-жа
звателна форма