сечко

Речник на българския език

сѐчко съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

м., само ед.
Голям сечко. — Месец януари.
Малък сечко. — Месец февруари. мн. сечковци, м. Твърдокрило насекомо с дълги пипала.

Грешни изписвания (1)

  • сечку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сеч-ко
непълен член сеч-ко-то
пълен член сеч-ко-то
мн.ч. сеч-ков-ци
членувано сеч-ков-ци-те
бройна форма сеч-ков-ци
звателна форма сеч-ко