1.
сѐнник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. сенници, (два) сенника, м.
1. Заслон за сянка. Повечето южни балкони са снабдени със сенници.
2. Лятна шапка с козирка, обикновено без дъно.
1. Заслон за сянка. Повечето южни балкони са снабдени със сенници.
2. Лятна шапка с козирка, обикновено без дъно.
Грешни изписвания (3)
- сеник
- сенек
- сеннек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сен-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | сен-ни-ка | |
| пълен член | сен-ни-кът | |
| мн.ч. | сен-ни-ци | |
| членувано | сен-ни-ци-те | |
| бройна форма | сен-ни-ка | |
| звателна форма | — | |
2.
Сѐнник
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Сенек
- Сеник
- Сеннек