селянин

Речник на българския език

1. сѐлянин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. селяни, м.
1. Жител на село.
2. Пренебр. Нецивилизован, некултурен човек.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • селънин
  • селянен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ля-нин
непълен член се-ля-ни-на
пълен член се-ля-ни-нът
мн.ч. се-ля-ни
членувано се-ля-ни-те
бройна форма се-ля-ни
звателна форма се-ля-ни-но

2. Сѐлянин географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Селънен
  • Селънин
  • Селянен