седянка

Речник на българския език

седя̀нка съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

мн. седенки, ж. Истор. Вечерно събиране на момци и моми в миналото, на което се работи и се избират бъдещите съпруги.

Грешни изписвания (3)

  • седянкъ
  • сидянка
  • сидянкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-дян-ка
членувано се-дян-ка-та
мн.ч. се-ден-ки
членувано се-ден-ки-те
звателна форма