север-североизток

Речник на българския език

сѐвер-североѝзток съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • север-североизтук
  • север-северуизток
  • север-северуизтук
  • север-севироизток
  • север-севироизтук
  • север-севируизток
  • север-севируизтук
  • север-сивероизток
  • север-сивероизтук
  • север-сиверуизток
  • север-сиверуизтук
  • север-сивироизток
  • север-сивироизтук
  • север-сивируизток
  • север-сивируизтук
  • севир-североизток
  • севир-североизтук
  • севир-северуизток
  • севир-северуизтук
  • севир-севироизток
  • севир-севироизтук
  • севир-севируизток
  • севир-севируизтук
  • севир-сивероизток
  • севир-сивероизтук
  • севир-сиверуизток
  • севир-сиверуизтук
  • севир-сивироизток
  • севир-сивироизтук
  • севир-сивируизток
  • севир-сивируизтук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-вер-се-ве-ро-из-ток
непълен член се-вер-се-ве-ро-из-то-ка
пълен член се-вер-се-ве-ро-из-то-кът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма