североѝзток
—
съществително име, мъжки род
(тип 40a)
Значение
м., само ед. Посока между север и изток.прил. североизточен, североизточна, североизточно, мн. североизточни. Североизточни български говори.
Грешни изписвания (16)
- североисток
- североизтук
- северуизток
- северуизтук
- севироизток
- севироизтук
- севируизток
- севируизтук
- сивероизток
- сивероизтук
- сиверуизток
- сиверуизтук
- сивироизток
- сивироизтук
- сивируизток
- сивируизтук
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | се-ве-ро-из-ток | |
---|---|---|
непълен член | се-ве-ро-из-то-ка | |
пълен член | се-ве-ро-из-то-кът | |
мн.ч. | — | |
членувано | — | |
бройна форма | — | |
звателна форма | — |