североизток

Речник на българския език

североѝзток съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед. Посока между север и изток.прил. североизточен, североизточна, североизточно, мн. североизточни. Североизточни български говори.

Грешни изписвания (16)

  • североисток
  • североизтук
  • северуизток
  • северуизтук
  • севироизток
  • севироизтук
  • севируизток
  • севируизтук
  • сивероизток
  • сивероизтук
  • сиверуизток
  • сиверуизтук
  • сивироизток
  • сивироизтук
  • сивируизток
  • сивируизтук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ве-ро-из-ток
непълен член се-ве-ро-из-то-ка
пълен член се-ве-ро-из-то-кът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма