свървам

Речник на българския език

свървам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице свър-вам свър-ва-ме
2 лице свър-ваш свър-ва-те
3 лице свър-ва свър-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице свър-вах свър-вах-ме
2 лице свър-ва свър-вах-те
3 лице свър-ва свър-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице свър-вах свър-вах-ме
2 лице свър-ва-ше свър-вах-те
3 лице свър-ва-ше свър-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свървал съм свървала съм свървало съм свървали сме
2 лице свървал си свървала си свървало си свървали сте
3 лице свървал е свървала е свървало е свървали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях свървал бях свървала бях свървало бяхме свървали
2 лице беше свървал беше свървала беше свървало бяхте свървали
3 лице беше свървал беше свървала беше свървало бяха свървали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще свървам ще свърваме
2 лице ще свърваш ще свървате
3 лице ще свърва ще свърват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм свървал ще съм свървала ще съм свървало ще сме свървали
2 лице ще си свървал ще си свървала ще си свървало ще сте свървали
3 лице ще е свървал ще е свървала ще е свървало ще са свървали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да свървам щяхме да свърваме
2 лице щеше да свърваш щяхте да свървате
3 лице щеше да свърва щяха да свърват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм свървал щях да съм свървала щях да съм свървало щяхме да сме свървали
2 лице щеше да си свървал щеше да си свървала щеше да си свървало щяхте да сте свървали
3 лице щеше да е свървал щеше да е свървала щеше да е свървало щяха да са свървали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свървал съм свървала съм свървало съм свървали сме
2 лице свървал си свървала си свървало си свървали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свървал съм свървала съм свървало съм свървали сме
2 лице свървал си свървала си свървало си свървали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм свървал била съм свървала било съм свървало били сме свървали
2 лице бил си свървал била си свървала било си свървало били сте свървали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да свървам щяла съм да свървам щяло съм да свървам щели сме да свърваме
2 лице щял си да свърваш щяла си да свърваш щяло си да свърваш щели сте да свървате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм свървал щяла съм да съм свървала щяло съм да съм свървало щели сме да сме свървали
2 лице щял си да си свървал щяла си да си свървала щяло си да си свървало щели сте да сте свървали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих свървал бих свървала бих свървало бихме свървали
2 лице би свървал би свървала би свървало бихте свървали
3 лице би свървал би свървала би свървало биха свървали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свър-вай свър-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род свър-вал
непълен член свър-ва-лия
пълен член свър-ва-ли-ят
женски род свър-ва-ла
членувано свър-ва-ла-та
среден род свър-ва-ло
членувано свър-ва-ло-то
множествено число свър-ва-ли
членувано свър-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род свър-вал
женски род свър-ва-ла
среден род свър-ва-ло
множествено число свър-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род свър-ващ
непълен член свър-ва-щия
пълен член свър-ва-щи-ят
женски род свър-ва-ща
членувано свър-ва-ща-та
среден род свър-ва-що
членувано свър-ва-що-то
множествено число свър-ва-щи
членувано свър-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

свър-вай-ки