свървало

Речник на българския език

1. свървало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свървало е производна форма на свървам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свървало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свървало е производна форма на свървам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свървало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свървало е производна форма на свървам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свървало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свървало е производна форма на свървам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).