светоглед

Речник на българския език

светоглѐд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Съвкупност от възгледи за света, начин на възприемане на света; мироглед. Оформям светогледа си.

Грешни изписвания (4)

  • светоглет
  • светуглет
  • свитоглет
  • свитуглет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-тог-лед
непълен член све-тог-ле-да
пълен член све-тог-ле-дът
мн.ч. све-тог-ле-ди
членувано све-тог-ле-ди-те
бройна форма све-тог-ле-да
звателна форма