светлик

Речник на българския език

светлѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. светлици, (два) светлика, м.
1. Обикн. в художествената литература — светлина.
2. Прен. Радост; надежда. Децата са светликът на старостта.

Грешни изписвания (1)

  • свитлик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свет-лик
непълен член свет-ли-ка
пълен член свет-ли-кът
мн.ч. свет-ли-ци
членувано свет-ли-ци-те
бройна форма свет-ли-ка
звателна форма